По правило природата ни е устроена така, че успешно игнорира абстрактното, надявайки се на опита, като надежден опиат. Склонни сме да надценяваме това, което знаем и да подценяваме несигурността и неясното. Най-често постигаме това като съкращаваме обхвата на възможно несигурните състояние, опитваме се да намалим пространството, което е предопределено за непознатото.

В сферата на стратегическото планиране два основни механизма определят вземането на решение – склонността към потвърждение и упоритостта на убеждението. Първият механизъм е базиран върху естествената потребност да търсим одобрение и подкрепа в съществуващи добри примери. Като оставим встрани положителния аспект, изразен в позитивна нагласа и увереност в значимостта на намеренията ни, този механизъм лесно генерира заблуда, подстрекавана от липсата на информирана странична гледна точка. Често допълнителните знания относно недотам важните подробности от управлението на бизнес могат да се окажат не просто безполезни, а откровено вредни. Вторият механизъм подкрепя вродената ни тенденция да не променяме мнението си, след като веднъж сме го изградили и да възприемаме идеите си като притежание, от което не бихме се отказали лесно.

Икономическото консултиране често е затруднено именно поради съвкупното въздействие на описаните механизми. Консултиране на бизнес субектите в унисон с предварително възприетите от тях идеи и оптимистичното прогнозиране е възможно да бъдат положително оценени в краткосрочен план, но в никакъв случай не биха били полезни в дългосрочен.

Кантора Вино притежава капацитет за предварителен анализ на предлаганата идея, преди да предложи решение в сферата на икономическото планиране, бюджета, данъците и финансовата ефективност на предприятието.